Яденето заради стрес. Храна за успокояване. Прекаляването със сладолед на ръба на нервен срив. Това са няколко от многото начини, по които нашата култура нормализира емоционалното преяждане. И въпреки, че е истина, че понякога малко шоколад е точно това, от което се нуждаеш, за да преодолееш тревожността след ужасно трудния тест по химия, тези навици за прекаляване с храната могат евентуално да станат по-вредни, отколкото първоначално сте си мислели.

Защото през повечето време е трудно да спреш само след едно парче шоколад. Затова хапваш може би две… или пет. Или може би продължаваш да ядеш шоколада, докато вече дори не ти харесва вкуса му, но е по-лесно да продължиш с яденето, отколкото да спреш. И когато най-накрая осъзнаеш колко много си погълнал, може би се чувстваш зле, засрамен или виновен.

Ако това ви се е случвало някога, знайте, че не сте сами, и че вината не е ваша. Емоционалното преяждане е всъщност най-разпространеното хранително разстройство в САЩ, влияейки на около 5.5% от цялото население. А защо повечето хора дори не са чували за Емоционалното преяждане? Това, което е описано по-горе, изобщо заболяване ли е? Не е ли просто преяждане и липса на самоконтрол?

Какво е Емоционалното преяждане (BED)?

За съжаление, разстройството Емоционално преяждане е напълно истинско, но успява да остане незабелязано поради срам и позор. BED е медицинско признато състояние, в което някой „преяжда“ или принудително яде голямо количество храна, дори след като вече не е гладен и след като му е много тежко. За разлика от сравнимото, но различно състояние булимия нервоза, такова преяждане не е последвано от пречистване. В периода след сесия от преяждане, жертвите на BED изпитват голям срам, вина или самосъжаление.

Защо не съм чул повече за това?

Защото срамът е толкова съществена и интензивна част от това състояние,че тези, които страдат от него, рядко търсят помощ. Те често се научават да избягват яденето пред други хора и се чувстват, сякаш тяхното състояние не е от значение – сякаш ако се опитат да потърсят помощ, хората просто биха им казали да правят по-добри избори и да избягват преяждането.

Понякога BED е възприемано като „по-незначително“ хранително разстройство, често се схваща погрешно, че анорексията и булимията наистина са медицински мъчителни състояния, а Емоционалното преяждане е просто липса на контрол и силна воля. Емоционалното преяждане е не само нездравословно само по себе си, но е и също тясно свързано с анорексията, булимията, тревожността, депресията, самонараняването и дори самоубийството.

BED трябва да се обсъжда по-открито и да го приемем за това, което е – за да можем да позволим на тези, които страдат от него да не се чувстват принудени да живеят в продължителен срам и да развият едно или повече от горе изброените състояния.

Как мога да разбера ако аз или мой приятел страдаме от BED?

Всеки път, когато ти или твой приятел изядете цяла пинта „Ben & Jerry”, това не означава, че ти/той/тя страдат от BED. Всеки път, когато ти и приятеля ти изяждате нещо в 2 сутринта и след това съжалявате заради това решение, това също не значи, че ти/той/тя страдате от BED.

От друга страна, ако чувстваш, че често намираш себе си в кръг от принудително ядене и съжаления, обмисли да го споделиш с някой, на който имаш доверие. Храната е страхотна, ние трябва да я обичаме и да и се наслаждаваме, но не трябва да и позволяваме да вреди на живота ни.

Като млада жена в обществото, на която постоянно се налагат стереотипни образи на конкретизирани дами, образа на тялото е важно нещо за мен. Чувствам, че това как изглеждам е нещо, за което мисля постоянно. Тъй като съм страдала от много хранителни проблеми през голяма част от живота си, често съм чувствала натиска да не говоря за това – и точно това е причината, поради която говоря за това сега.

Ако мислите, че Вие, или някой, който познавате, страда от BED, знайте, че има много валидни опции за лечение и няма нищо срамно в това да потърсите помощ.

Източник: http://www.msn.com/en-us/health/medical/bed-is-the-most-common-but-least-talked-about-eating-disorder/ar-AAjcwVE